Оферта

Основно изследване, оценяващо броя и параметрите на червените, белите кръвни клетки и тромбоцитите. Помага за откриване на анемия, инфекции, възпаления и нарушения на кръвосъсирването.

Определяне на броя на тромбоцитите, отговорни за правилното кръвосъсирване. Подпомага оценката на склонността към кървене или тромбоза.

Оценка на броя на младите червени кръвни клетки, която отразява активността на костния мозък. Изследването е полезно при диагностика на анемия и проследяване на нейното лечение.

Оценка на нивото на витамин, ключов за нервната система и производството на червени кръвни клетки. Дефицитът може да се прояви с хронична умора, изтръпване на крайниците и нарушения на концентрацията.

Определяне на основната, активна форма на витамин D, влияеща върху имунитета, минерализацията на костите и калциевия метаболизъм. Изследването е особено препоръчително през есенно-зимния период.

Ниво на витамин B9, необходим за производството на кръвни клетки и синтеза на ДНК. Особено важен за жени, планиращи бременност, и през първия триместър.

Определяне на концентрацията на желязо в кръвта, ключово за транспорта на кислород. Нисък резултат може да показва хранителни дефицити или хронична кръвозагуба.

Параметър, отразяващ запасите от желязо в организма. Неговото понижение е ранен сигнал за развиваща се анемия от желязодефицит.

Минерал, подпомагащ функцията на мускулите, нервната система и сърцето. Неговият дефицит може да се прояви със спазми, раздразнителност и нарушения на съня.

Елемент, изграждащ костите и зъбите, както и регулиращ нервно-мускулната проводимост. Изследването е полезно при диагностика на заболявания на паращитовидните жлези и нарушения на костния метаболизъм.

Електролит, изследван при оценка на водно-електролитния баланс и киселинно-алкалното равновесие на организма. Най-често се извършва заедно с натрий и калий.

Ключов електролит, влияещ върху водния баланс и функцията на нервната система. Резултатът се интерпретира в контекста на хидратацията и бъбречната функция.

Електролит, необходим за правилното функциониране на сърцето и мускулите. Както дефицитът, така и излишъкът изискват бърза медицинска консултация.

Хормон на хипофизата, регулиращ функцията на щитовидната жлеза. Основно скринингово изследване при диагностика на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.

Свободен трийодтиронин – активна форма на тиреоидния хормон, влияеща върху метаболизма и енергийните нива. Допълва оценката на функцията на щитовидната жлеза заедно с TSH и FT4.

Свободен тироксин, основен хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. Резултатът се интерпретира заедно с TSH за точна оценка на функцията на жлезата.

Основен женски полов хормон, произвеждан от яйчниците. Изследването помага за оценка на менструалния цикъл, фертилитета и периода на менопауза.

Хормон, важен за правилното протичане на цикъла и поддържането на бременността. Най-често се изследва във II фаза на цикъла за потвърждаване на овулация.

Хормон на хипофизата, влияещ върху лактацията и регулирането на менструалния цикъл. Неговият излишък може да причини нарушения на фертилитета при жени и мъже.

Лутеинизиращ хормон, отговорен за овулацията при жени и производството на тестостерон при мъже. Изследването е полезно при диагностика на безплодие и нарушения на цикъла.

Фоликулостимулиращ хормон, регулиращ функцията на яйчниците и тестисите. Важен при оценка на яйчниковия резерв и диагностика на менопауза.

Общ тестостерон – основен мъжки полов хормон, влияещ върху либидото, мускулната маса и настроението. Резултатът обикновено се анализира заедно с SHBG.

Биологично активна фракция на тестостерона, достъпна за тъканите. По-точен параметър при оценка на симптомите на андрогенен дефицит при мъжете.

Глобулин, свързващ половите хормони. Неговата концентрация влияе върху това колко свободни, активни хормони действат в организма.

Хормон на стреса, произвеждан от надбъбречните жлези. Изследването е полезно при диагностика на нарушения на надбъбречните жлези, хроничен стрес и синдром на Кушинг.

Хормон на паращитовидните жлези, регулиращ калциево-фосфатния метаболизъм. Изследването е важно при диагностика на костни заболявания и заболявания на паращитовидните жлези.

Надбъбречен хормон, който е прекурсор на половите хормони. Нивото му намалява с възрастта и се оценява, наред с другото, при хормонални нарушения.

Стабилна, сулфатна форма на DHEA. Изследването е полезно при оценка на функцията на надбъбречните жлези и диагностика на излишък на андрогени при жени.

Прекурсор на тестостерона и естрогените. Повишеното ниво при жени може да показва синдром на поликистозните яйчници (PCOS) или заболявания на надбъбречните жлези.

Общ трийодтиронин – параметър, допълващ оценката на функцията на щитовидната жлеза в избрани клинични ситуации.

Протеин, произвеждан изключително от щитовидната жлеза. Маркер, използван главно за проследяване на пациенти след лечение на рак на щитовидната жлеза.

Антитела срещу тиреоглобулин. Изследват се при диагностика на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, най-често заедно с анти-TPO.

Алфа-фетопротеин – маркер, подпомагащ диагностиката на рак на черния дроб и някои тумори на тестисите и яйчниците. Не замества образните изследвания или онкологичната консултация.

Маркер, използван при диагностика и проследяване на рак на яйчника. Резултатът винаги изисква лекарска интерпретация – може да бъде повишен и при доброкачествени състояния.

Маркер, използван главно за проследяване на лечението на рак на гърдата. Не е скринингово изследване – интерпретацията се извършва от онколог.

Маркер, полезен при диагностика и проследяване на рак на панкреаса и жлъчните пътища. Изисква интерпретация в клиничен и образен контекст.

Маркер, използван при диагностика и проследяване на рак на стомаха. Представлява допълнително изследване към гастроскопията и други диагностични методи.

Карциноембрионален антиген – неспецифичен маркер, използван главно при рак на дебелото черво, белия дроб и гърдата. Основното му приложение е проследяване на лечението.

Протеин с повишена експресия при рак на яйчника. Изследван заедно с CA-125, увеличава точността на оценката на риска от злокачествени промени в яйчниците.

Алгоритъм, комбиниращ резултатите от CA-125 и HE4, като се взема предвид менопаузалният статус. Полезен при оценка на риска от злокачествен характер на промените в аднексите.

Спомагателен маркер при диагностика и проследяване на недребноклетъчен рак на белия дроб. Резултатът се анализира заедно с клиничната и радиологичната картина.

Маркер, използван при диагностика на дребноклетъчен рак на белия дроб и невроендокринни тумори. Интерпретацията на резултата изисква пълна клинична картина.

Протеин, изследван при проследяване на злокачествен меланом. Използва се главно след диагностициране на заболяването и по време на неговото лечение.

Маркер за плоскоклетъчен карцином на шийката на матката, ларинкса, хранопровода и белите дробове. Използва се спомагателно при диагностика и проследяване на лечението.

Маркер за пролиферативна активност на туморни клетки, използван допълнително при проследяване на лечението на някои солидни тумори.

Простатно-специфичен антиген – основно изследване в профилактиката на заболявания на простатната жлеза при мъже над 50 години. Резултатът винаги изисква консултация с уролог.

Свободна фракция на PSA, изследвана заедно с общия PSA. Тяхното съотношение помага за диференциране на доброкачествена простатна хиперплазия от туморни промени.

Антитела IgG, произвеждани в по-късна фаза на инфекция с Borrelia spirochetes. Полезни при диагностика на прекарана или хронична лаймска болест.

Антитела IgM от ранна фаза на инфекцията. Могат да се появят след ухапване от заразен кърлеж и да показват свежа инфекция с лаймска болест.

Потвърдителен тест за положителни или съмнителни резултати от ELISA IgG. Значително увеличава сигурността на диагнозата лаймска болест.

Потвърдителен IgM тест при диагностика на лаймска болест, извършван след положителен резултат от ELISA IgM. Важен за поставяне на окончателна диагноза.

Определяне на антитела срещу протозоя Giardia, причиняваща ламблиоза. Полезно при хронични стомашно-чревни оплаквания с неясна причина.

Изследване за аскаридоза, причинена от Ascaris lumbricoides. Препоръчва се при алергични, храносмилателни симптоми и еозинофилия с неизяснена причина.

Антитела IgG, показващи преминала инфекция с вируса CMV. Тяхното наличие свидетелства за предишен контакт с вируса и обикновено имунитет.

Антитела IgM, показващи остра инфекция с вируса CMV. Особено важни при бременни жени и лица с понижен имунитет.

Антитела IgG срещу вируса на Епщайн-Бар (мононуклеоза). Показват преминала инфекция и изграден имунитет.

Антитела IgM, типични за острата фаза на инфекция с вируса EBV. Подпомагат диагностицирането на инфекциозна мононуклеоза.

Оценка на имунитета и предишен контакт с вируса на хепатит А. Позволява също оценка на ефективността на ваксинацията.

Маркер на остра инфекция с вируса на хепатит А (хранителна жълтеница). Важен при диагностика на остър хепатит.

Антитела срещу сърцевинния антиген на HBV. Показател за предишен контакт с вируса на хепатит В.

Изследване на имунитета към хепатит В след преминала инфекция или ваксинация. Резултатът позволява оценка дали организмът е защитен от вируса.

Основно скринингово изследване за активна инфекция с хепатит В. Често се извършва преди медицински процедури и по време на бременност.

Скринингово изследване за хепатит С. Положителен резултат изисква допълнителна диагностика и консултация със специалист по инфекциозни болести.

Антитела IgA срещу бактерията на магарешката кашлица (Bordetella pertussis). Полезни при хронична, пристъпна кашлица.

Антитела IgG, показващи контакт с бактерията на магарешката кашлица или поствакцинален имунитет. Помагат при диагностика на хронична кашлица при възрастни.

Антитела IgA, показващи скорошна инфекция с атипичен микроорганизъм, причиняващ инфекции на дихателните пътища.

Антитела IgG, свидетелстващи за предишна инфекция с Mycoplasma pneumoniae. Подпомагат диагностиката на атипична пневмония.

Антитела IgM, които могат да се появят в острата фаза на инфекцията. Полезни при диагностика на атипични дихателни инфекции.

Оценка на имунитета срещу вируса на морбилите след преболедуване или ваксинация. Изследването е полезно при проверка на ваксинационния статус.

Антитела IgM, показващи активна инфекция с вируса на морбилите. Особено важно при обрив и симптоми на вирусна инфекция.

Антитела IgG, потвърждаващи имунитет срещу вируса на рубеолата. Особено важно изследване за жени, планиращи бременност.

Антитела IgM, свидетелстващи за активна инфекция с вируса на рубеолата. Ключово за изключване на инфекция при бременни жени.

Антитела IgG, показващи преболедуван контакт с Toxoplasma gondii. Изследването е важно за жени, планиращи бременност, и бременни.

Антитела IgM, показващи остра инфекция с Toxoplasma gondii. Ключово при бременни жени поради риска за плода.

Определяне на медиатор на алергични и възпалителни реакции. Полезно при диагностика на мастоцитоза и избрани метаболитни нарушения.

Оценка на нивото на антитела клас IgA, отговорни главно за лигавичния имунитет. Изследването е полезно при диагностика на имунни нарушения.

Оценка на основния клас имунни антитела. Полезно при диагностика на имунни нарушения и хронични инфекции.

Оценка на нивото на антитела клас IgM, произвеждани в отговор на остри инфекции. Помага при диагностика на остри инфекции.

Определяне на концентрацията на антиепилептичния медикамент в кръвта. Позволява контрол на правилното дозиране и безопасността на терапията.

Мониторинг на нивото на антиепилептичния медикамент в кръвта. Контролно изследване при пациенти, лекувани с валпроат.

Протеин, транспортиращ мед в кръвта. Изследването е важно при диагностика на болестта на Уилсън и нарушения в метаболизма на медта.

Верификационен тест при диагностика на сифилис (реакция на Васерман). Извършва се като потвърждаващо изследване след положителни резултати от скринингови тестове.